ЛЮЩЍЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. С който се лющи обвивката или костилката на плод. За да бъдат изчистени зърната от тяхната обвивка, събраните плодове се изсипват върху земята и се изсушават на слънце. След това ги прекарват през лющилна машина, която отделя изсушената люспа от семената. HTM, 1966, кн. 211-212. 76. Лющилно ножче.


Източник: Речник на българския език (онлайн)