ЛЮЩЍЛНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Сел.-стоп. Селскостопанско оръдие, съоръжено с плуг или дискове, предназначено за подмятане на стърнищата непосредствено след жътва. Лющилниците имат широко приложение за такива операции като подметка на стърнищата, имаща за цел да предотврати израстването на бурени и забавяне техния кълнеж, запазване влагата на почвата, а също и улесняване борбата с вредителите на селскостопанските култури. М. Дуковски и др. СМ, 80. Лющилниците търкаляха лъскавите си дискове след хедера, ровеха стърнището като пъргави металически свинчета. Ст. Марков, ДБ, 264. За голям брой машини — тракторни редосеялки, дискови брани, лющилници — няма място под навесите и те стоят на открито и чакат есенните дъждове. А. Каралийчев, ПД, 18. Три лющилника теглеше машината му [на Алекси] и стоманените им дискове с мъка впиваха остриетата си в течената земя на стърнището. А. Гуляшки, СВ, 50.
◊ Дисков лющилник. Сел.-стоп. Лющилник, съоръжен със специални вдлъбнати дискове за подмятане2 на стърнище. Когато браната има само една редица дискове, тя се нарича обикновено дисков лющилник. Осн. сел. стоп. VIII кл, 29. Лемежен лющилник. Сел.-стоп. Плуг за подмятане2 на стърнище.