ЛЯН, мн. ля̀нове, м. Диал. Закум, олеандър, ляндър. В различните части на Сирия се срещат интересни, невиждани у нас растения във вечнозелена премяна — .., мирти, лаври, драки, олеандри (лян или зокум). В. Дойков, НС, 26.
ЛЯН, ля̀на, ля̀но, мн. ля̀ни. Прич. мин. страд. от лея като прил. Остар. Лят. Изгубил се някому конят, я му липсал добитъка — тича при дяда Хаджия. А тоя хвърля книги, бае, чете, гледа на лян куршум и — ще налучка какво е станало с изгубената мъка. А. Страшимиров, А, 557. Това не беше друго, а ляни куршуми. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 19. Тряскат железни колелета и влачат тежки ляни топове и ковчези с джепане. Ив. Вазов, Съч. VI, 120.