ЛЯ̀НДЪР, мн. -дри, след числ. -дъра, м. Диал. Зокум, олеандър, лян. Красен, горделив кат ляндър / в полски цветове, / появи се Александър / всред куп князове. Ив. Вазов, Съч. I, 90.
