ЛЯ̀НКАМ, -аш, мин. св. -ах, несв., прех. Простонар. 1. Друсам, клатя нещо. Лянка каруцата по камънаците.
2. Прен. Дърдоря. Стига си лянкал глупости.
ЛЯ̀НКАМ СЕ несв., непрех. Индив. Движа се обикн. бавно, лениво, с клатене, друсане, залитане; кандилкам се, клатушкам се. Как хубаво е възсъздал поетът душевното състояние на онези себеподобници, които безсмислено се лянкат на кораба по световното море. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (1), 40. Честити епически времена, когато и самият живот в първобитните си форми се е лянкал като Бачо Кировия пампар. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (1), 186. ● Обр. Благотворни за развитието на един млад поет могат да бъдат само ония силни духом мислители или художници, които не се лянкат подир своето време, а откриват нови хоризонти за копнеящия млад дух и окрилят фантазията. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (1), 202.