ЛЯ̀НОСИ мн., ед. (рядко) ля̀нос м. Геогр. 1. Равнината в северната част на Южна Америка; савана, кампоси. В Бразилия саваната се нарича кампоси, а по долината на р. Ориноко ляноси. Геогр. VIII кл, 1965, 110. Но най-много голини има в Америка. Там тии имат различни имена: .., в Южна Америка, пампаси (..), на юг, и ляноси (..) , на север. К. Смирнов, З, 35-36. По сухите и ветровити места [на остров Сан Кристобал] има тревисти райони, подобни на савани, имитиращи пейзажа на южноамериканските ляноси и кампоси, обрасли най-често с четинеста трева. Н. Боев, Г, 41.

2. Растителността на тази равнина. В близките им до екваториалния пояс части валежи падат само през лятото, затова растителността там е тревиста. В низината на р. Ориноко тя се нарича ляноси, а в Бразилската планинска земя кампоси. Геогр. V кл, 107.

— Исп. llanos.


Източник: Речник на българския език (онлайн)