ЛЯ̀СТОВИЧЕ, мн. -та, ср. 1. Малкото на лястовица. В гнездото под стряхата цвърчеха гладните лястовичето, а родителите им сновяха възбудени из въздуха, да им търсят храна. П. Бобев, ГЮМ, 12. Ще са каже, че не малкото лястовиче е оставило гнездото, а гнездото са е отделило от него. С. Бобчев, Ч, 1874, бр. 3, 81.
2. Умал.-гальов. от лястовица; лястовичка. — Лястовичетата не влизат в чуждо гнездо, това правят врабците — казах аз повече да успокоя себе си. Ст. Даскалов, ЕС, 207. На земята чакаше един мръсен котак, който се хранеше със зелени торни мухи и лястовичета. А. Каралийчев, ПС III, 13. Стояновата майчица / рано ранила в събота, / та ми на пазар отводя. / Срещнала е до две фтичета, / фтичета, лястовичета. Нар. пес., СбНУ XLVI, 127.
— Друга форма: ла̀стовиче.