ЛЯ̀ТНО-ЀCEHEH, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който е на границата между лятото и есента. Вторият лятно-есенен период на дъждовете завърши, облачността се намали, но североизточният вятър от Африка още не беше задухал. Д. Богданов, ТА, 39.


Източник: Речник на българския език (онлайн)