ЛЯ̀ТОСКА нареч. Разг. 1. През миналото, през изтеклото лято; лятос, лятото. Лятоска [децата] все по реката ходеха да се къпят, с коприва ги гонех. М. Марчевски, ГБ, 45. За четата лятоска, казват хората, някакъв комитет я пратил. Та ти чу ли там за тоя комитет? Ст. Дичев, ЗС II, 234-235. Дървото измърмори недоволно: Тихо де! От такива като тебе не мога да си дремна. Птицата трепна. А лятоска .. Като ти чистех гъсениците не се сърдеше. П. Бобев, ГЕ, 86. Мравете ги попитали: що правихте лятоска, та не събрахте зимовище? А. Хаджоглу, ББ, 57. Дай на всеки препълнено блюдо / и зъби като остри тесли! Който лятоска се е потрудил / нека днес да се повесели. Н. Марангозов, НПС, 120.

2. През предстоящото лято; на лято, лятос, лятото. Летяха снежинките, .., а той мислеше: най-напред трябва да построим родилен дом... И детска градина ще направим, та да могат лятоска жените без грижи да работят по къра. А. Гуляшки, СВ, 331. — Ей това трябва да разправяте и вие тука на всички! каза той най-сетне. / .. / Това ще е помощ и половина за четата, що стягаме за лятоска! Ст. Дичев, ЗС I, 393.

3. През лятото изобщо, всяко лято; лете, лятос. Дълбока оран трябва да се прави още лятоска, дорде е сухо... Н. Тихолов, ДКД, 59. Земята е добре обработена и има малко дървета и много реки, в които повечето пъти лятоска и жабите мрат за вода. Знан., 1875, бр. 5, 71. По-многото время на годината въздухът на това място е здрав и смесен, нъ лятоска е много горещ. Г. Икономов, КЗ, 20. Еднъж в зимно время, кога никъде, който не е приготвил от лятоска, не може да найде нищо, скакалците, като измръзнали и огладняли, отишли да попросят от мравете назаем жито. А. Хаджоглу, ББ, 57.


Източник: Речник на българския език (онлайн)