ЛЯ̀ТОШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Разг. Който е от миналото, от последното лято. Кметът стоеше горе на праговете — с бастун в ръка, с броеница между пръстите, с лятошната си сламена шапка. Ил. Волен, РК, 24-25. Те прекарват български чети през Дунава под предводителството на лятошните войводи. ДЗ, 1868, бр. 16, 63. Лятошните бесения, клания и заточения никак не можаха да устрашат тоя народ [българския]. ДЗ, 1868, бр. 21 и 22, 82. Майка му си остави къщната работа, бодна хурката и тръгна след биволите, пък той изтупа книжките си от лятошния прах, взе ги под мишница и се упъти за училище. Ил. Волен, РК, 59. Горичката потайно мълчи. Слитат в глухите и сенки сухи шумки, трептят лятошни бурени с внезапно блеснала чиста роса. З. Сребров, Избр. разк., 104. Под стряхата три гладни врабчета ровеха сламките и търсеха житни зрънца, останали от лятошната вършитба. А. Каралийчев, ПС III, 7. Подир година слязохме в селцето от Зелена глава и още докато слизахме, гледах как то си седи непокътнато в плитката дупка, някои вече препокрили с лятошна слама плевните си. Й. Радичков, ББ, 64. Този боб не е лански, а лятошен.