ЛЯХ, мн. ля̀хи и (рядко) ля̀хове, м. Остар. Книж. Поляк. Те [младите казаци] не обичаха грабеж, плячка и слаб неприятел, а гореше им сърдце да се покажат пред старите, да се ударят насамо, .., с пръгавий и кичлив лях. Н. Бончев, ТБ (превод), 39-40. „Ех, как допуснахме такова беззаконие? Я да ви видехме вас като бяха само едни ляхове петдесе хиляди.“ Н. Бончев, ТБ (превод), 34. Ляхите освобождаваха свои рицари да идват доброволно в състава на люксембурговата войска. Д. Добревски, БИ, 240.
— Рус. лях, ляхи.