МААРА̀ ж. Диал. Пещера. — Казвай сега, Йоргаке, где остави меджиите, та идеш с празни дисаги? — пита Тодораки. — То пари като пари, ами на еминиите табаните останали нейде из маарите, та си стъпвал на гол крак. Д. Немиров, Б, 64. Намират ся пещери (маари), от които копаят камени сол. П. Берон, БРП, 91.
— От тур. mağara. — Друга форма: мара̀.