МАВРУ̀Д м. 1. Само ед. Сорт черно грозде с тъмни, едри, топчести зърна, използвано за производство на вино или за оцветяване на други вина. Практиката показва, че сортовете на мискетните грозда — .., както и сортовете: димят, болгар, .., мавруд — добре узрял, чауш и др. дават отличен натурален гроздов сок. П. Даскалов и др., ТК, 88.
2. Лозе, засадено с лози от този сорт грозде. В Асеновград и околността от „незапомнени“ времена копанта на мавруда започва след 2 февруари. Н. Хайтов, П, 287.
3. Само ед. Червено вино от такова грозде. Павел седна пак, наля мавруд, но отпи само капчица. Г. Стоев, Зав., 66. Този път той [Щурецът] седеше на една маса в Клуба на бръмбарите и пиеше отлежал мавруд. П. Незнакомов, СНП, 139. Три бригади наливат вина — сунгурларски мискет, гъмза, мавруд и карловски мискет в бутилки. ВН, 1960, бр. 2672, 1. // Ед. и мн. Количество от това вино, което се вмества в една бутилка. Донесъл съм три мавруда и две тамянки.
— От гр. μαυροϑδι ‘черничък’.