МАВРУ̀ДОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от мавруд (в 1 знач.). През летните неделни утрини дядо Тома отиваше в кръчмарницата на Мисиря, .. У него винаги се намираше някоя бъчва със старо маврудово винце, запазено за по-първа ръка хора. Г. Караславов, Избр. съч. V, 153. Имаше и свинско, и овче, и маврудово вино за поливане. Г. Стоев, ЦЗ, 174. Царят бил много зарадван и заповядал да ги нагостят с печен заек и маврудово вино. Ламар, ПР, 66.