МА̀ВЪР, мн. -ври, м. 1. Обикн. мн. В древността — картагенско-римско название на коренното население на Северна Африка. Варвария, .., първоначално я населяли маврите, нумидянете и знаменитите картагеняне, .. В 697 лето в нея ся заселили сарацини. Ив. Богоров, ВГД (превод), 284.
2. През Средновековието — название на мъж от мюсюлманските арабски племена от Северна Африка, които през VIII в. завладяват Испания; мавританец. Някой немски граф Сигфрид, тръгва на война против маврите в Испания и оставя в неутешима скръб жена си. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 99. Ревността е анахронизъм и несъмнено ще дойде времето, когато хората няма да могат да разбират нито мъките, нито поведението на Шекспировия мавър. ЖД, 1967, кн. 7, 18. Маврите били добре подкрепени с пресни сили и винаги имали за принцип да нападат през деня и нощта, като по такъв начин не давали никаква почивка на испанците. БД, 1909, бр. 18, 3. По-навътре [в Африка] ще намерите маврите, които обичат да са скитат из пустините. С. Бобчев, ПОС (превод), 249.
— От лат. maurus 'черен' през нем. Maure, вер. през рус. мавр. — Ив. Богоров, Всеобща география за децата (превод), 1843.