МАГА̀РЍЩЕ, мн. -а, ср. Диал. Увел. от магаре; магаретина3, магарина. Девета вечер вечераме / до девет върви кобили / .. / Десета вечер вечераме / до десет сиви магарища. Нар. Пес., СбВСтТ, 862. Сви дружина коня яат [яхат], а я ядан [единствен] и я тужен, / а я тужен — маарище, / па и оно бе шугаво. Нар. пес., СбНУ ХI, 64. Пред момини врати се ритаа и атове и магарища. Посл., СбНУ IХ, 203.