МАГЀСНИК, мн. -ци, м. Остар. Магьосник. Сякаш някой зъл магесник беше чакал да си тръгне, та с едно подухване да разсее мъглите оттам! Ив. Вазов, Съч. ХV, 85. Бог знай вече, де далече / в диви пущинаци, / зъл магесник прокобесник / имал бил конаци. П. К. Яворов, Съч. I, 8. Мнозина ги наричали [учените] магесници и часто ги гонили и горили. Г. Йошев, КВИ (превод), 196. За Мойсея богомилите казвали, че той бил лъжец и магесник, че той слушал Сатанаила. Р. Каролев, УБЧИ, 115.