МАГЀСНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Магьоснически. Предполагаше, че била тя [Черната госпожа], която ся престорила на Косовица, за да подвлече брата ѝ , .., била слушала, заради магесническата ѝ сила. Й. Ненов, ЧГ (превод), 20.


Източник: Речник на българския език (онлайн)