МАГИСТРА̀ЛЕН1, -лна, -лно, мн. -лни. 1. Който се отнася до магистрала. Магистралният път през Шипченския проход за Цариград и ешелоните със стока, .., развитите занаяти и най-вече абаджийството и гайтанджийството направили от Габрово отново заможно селище. Й. Радичков и др., ГСП, 112. Луната се показа от изток .. Обаждаха се щурци, някъде в далечината долиташе ехо от магистралното шосе. Ст. Поптонев, НСС, 169. Магистрални нефтопроводи.

2. Прен. Книж. Главен, първостепенен. Научните изследвания на последното земетресение от 1913 година, които направи талантливият сеизмограф, .. и наложи в магистралната си студия .., ни показаха, че имаме работа с един могъщ земетръсен център. П. Делирадев, БГХ, 79. Магистрална насока на икономическото развитие.

МАГИСТРА̀ЛЕН2, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който е присъщ на магистър (в З знач.); авторитетен, значителен, компетентен. В тая похвала [за българската община в Цариград] има места, които са написани с магистрално велелепие. К. Величков, ПССъч. VIII, 276. Разгъната е пред нас драмата на човешката същина .. и по един магистрален начин, .. живота на човека. К, 1927, бр. 102, 2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)