МАГИСТРАТУ̀РА, мн. няма, ж. 1. Събир. Истор. У старите гърци и римляни — всички висши държавни административни длъжности, взети като цяло. В Атина бива създадена извънредна висша магистратура от 10 пробули, избрани измежду възрастните и опитни граждани, които да вземат необходимите мерки. Г. Михайлов, Т, 1955, кн. 11, 9.
2. Истор. Съвкупност от лицата, които са заемали тези длъжности. В Капрея [Капри], дето е живял уединено, за да няма свидетели на пороците си, той [Тиберий] е имал на разположение цяла магистратура. К. Величков, ПССъч. III, 48.
3. Юрид. Общо название на съдебните институции — районен, градски, окръжен и върховен съд; съдийство. Държавният съд се съставлява от цвета на българската магистратура. Пряп., 1903, бр. 14, 1. Докторки, аптекарки, адвокатки, .. — това са новите победи на феминизма. Ето напоследък френските феминистки искат да влязат в магистратурата. БД, 1909, бр. 12, 1.
4. Сградата, в която се намира съдийският състав. Магистратурата е една от най-красивите постройки в града.
5. Длъжност на магистрат.
6. Времето, през което един магистрат заема тази длъжност.
7. Степен на висше образование, която завършва със специален изпит и защита на дипломна работа. Записах магистратура по филология.