МАГЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който притежава свръхестествени свойства или сила и може да прави чудеса; вълшебен, чудодеен, чудотворен. Той [баща ми] беше опит от общото замайване. Гаче един магически дим премрежваше очите на всичките и отнемаше на предметите първата им краска. Ив. Вазов, Съч. VII, 144. Ян Бибиян сложи на главата си магическата шапка. Елин Пелин, ЯБЛ, 53. Г л о р и я: — Мама я няма, кой ти отвори? .. З а г о р о в: — За вратите на хубавите жени аз имам магическа формула. Нещо като заклинанието на Али баба: „Сезам, отвори се!“ О. Василев, Л, 39. Земат [дервишите] пари и от ония, за които са молат, а освен това тие продават различни магически церове. Т. Икономов, С, 1872, бр. 43, 345.

2. Прен. Свръхестествен, необикновен. Той намираше с магическа бързина най-удобните места за катерене, за провиране. А. Гуляшки, ЗР, 204.

3. Прен. Който въздейства с голяма сила, на който не може да се устои, който силно очарова, пленява, обайва; вълшебен, омаен. Юлия излезе от кабинета доволна от магическата сила на сълзите си. П. Вежинов, СО, 132. Само в столицата се диша човешки. А от снощи чувствам, че тя ме приковава с магическа сила. Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 9. За шестдесет и две годишния ветеран, който притежаваше парче земя, право на законен брак и нито един зъб в устата, златото бе загубило вече магическия си блясък. П. Константинов, ПИГ, 9. Градината, която дава магически изглед на цяла София, на Витоша, на Рилските планини и на Люлин планина, е извънредно приятна за през цял ден. БД, 1909, бр. 22, 4.

Магически огън. Остар. Фойерверк, илюминация. Тука [на Виенското изложение] ся явяваха на ден обикновено от 22 000 30 000 души, .. Само един път, по причина на празника и фейверка (магически огневе) намериха ся 92 000 души, но те бяха само в двора и по парка. Лет., 1874, 248. Магически фенер. Остар. Латерна магика. Салонът се приспособява за читалня. В него почват да се уреждат още народни четения, сказки и забави, като всичко изнасяно из областта на науката бива илюстрирано с магически фенер или с физически опити. СбЦГМГ, 357. Магическо око. Техн. Цветна, обикн. зелена, индикаторна лампа, която показва силата на приемания сигнал при радиоапарати, магнетофони и др. под.

> <Като> с (от) магическа пръчка. Книж.; <Като> с (от) магически жезъл (магическа тояжка). Остар. Книж. По необясним, много лесен и бърз начин; изведнъж. За Манчестер заминува г. Балабанов. Всички мъки и тревоги се разрешават като с магически жезъл още със стъпването му в тоя град. К. Величков, ПССъч. VIII, 282. Войнственият изглед на дружината се разтури като от магическа тояжка пред вида на аления фес на онбашията. Ив. Вазов, Съч. VIII, 43. Пристигането на Суворов промени положението като с магическа пръчка. Тоя човек създаваше наоколо си атмосфера на оптимизъм, на енергия и храброст и увличаше и най-отпадналите. ОФ, 1950, бр. 1766, 4.

МАГЍЧЕСКИ нареч. 1. Като с магия, с вълшебство, с чудодейна сила. — Любов моя, разкъсала магически завесата на действителността / и открила ми (уви, за миг само) света на бленовете. Е. Багряна, ЗМ, 89. Макар че водопадът беше много близо, не можехме да определим къде се губи тази огромна водна маса струваше ни се просто, че тя магически попива в земята. К, 1970, кн. 6, 20.

2. Обайващо, очароващо, пленяващо. И тоя беден и смутен момък, .., изглеждаше плахо и недоверчиво високата стена, голямата порта на тоя дом, магически действующия на него надпис. Ив. Вазов, ПЮ, 32.


Източник: Речник на българския език (онлайн)