МАГНА̀Т м. 1. Едър, политически влиятелен представител на промишления и финансовия капитал. Местните борсови магнати в Розарио и Буенос Айрес изкупиха всичката южноамериканска царевица и не ни оставиха поле за действие. П. Спасов, ХлХ, 12. Гарсонът, .., стоеше на две крачки от тях като истукан и чакаше заповедите на англичанина — смяташе го може би за някакъв лорд, банков или индустриален магнат. Д. Спространов, С, 127. Финансови магнати.
2. Истор. В Унгария, Полша и Чехия — в епохата на феодализма и ранния капитализъм — едър феодал или земевладелец. Представи се най-напред, .., балът, който един полски магнат от ХVII век дава в двореца си. Ив. Вазов, Съч. VI, 135. Полякът люби и пролива кръвта си за всичко, що е полско, .. — за магнати, за шляхта, за езуити. Хр. Ботев, Съч. 1929, 118. Големи стопани, .., които да изкарват добри породи, .., както направиха магнатите в Унгария, у нас няма. Бълг., 1902, бр. 528, 2. Чешкият магнат Виндишгрец получил диктаторски права за потушаването на революцията [от 1848 година]. Ист. Х кл, 77.
— От лат. magnus 'голям' през нем. Magnat или рус. магнат.