МАГНЕТО̀Н м. Физ. 1. Най-малък магнитен момент, който се образува при движение на електрони вътре в атома или при собствено въртене на електрона.

2. Единица мярка за магнитен момент, приета в атомната и ядрената физика.

— Друга форма: магнито̀н.


Източник: Речник на българския език (онлайн)