МАГНИТОМЀТРИЯ, мн. няма, ж. 1. Дял от геофизиката, изучаващ магнитното поле на Земята и неговите аномалии.

2. Метод за измерване елементите на земното магнитно поле, основан на различията в магнитните свойства на скалите, използван при откриване на магнитни руди.


Източник: Речник на българския език (онлайн)