МАГНИТОФО̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Магнетофонен. В 1931 г. била изработена първата магнитофонна лента по проекти на Пфльомер пластична лента, покрита с магнитен прах, която заменила стоманената лента. К. 1963, кн. 3, 34. Стереомагнитофонът прилича на обикновените магнитофони. За разлика от тях, той има две магнитофонни глави за записване, разположени една над друга и две магнитофонни глави за възпроизвеждане. НТМ, 1961, кн. 10,17.


Източник: Речник на българския език (онлайн)