МАГНИТУ̀Д м. и МАГНИТУ̀ДА ж. Геофиз. Величина, която характеризира интензивността на естествените и изкуствените земетресения, определяна по сеизмографи. Тази скала „игнорира“ продължителните периодични сеизмични вълни, свързани със земетресения от най-висок магнитуд. ВН, 1978, бр. 25, подлистник. Опитите с ядрени оръжия в атмосферата, в океаните, в космичното пространство и всички подземни опити, .., предизвикват сеизмични колебания с магнитуда 4,75 условни единици и повече. ВН, 1960, бр. 2674, 3.
— От лат. през англ. magnitude или фр. magnitude.