МАГНО̀ЛИЕВ, -а, -о, мн. -и. 1. Прил. от магнолия. Топло матовосиньо небе лежеше над дантелената зеленина на двора, над цъфналите магнолиеви дървета. П. Вежинов, ВР, 146. Сред дърветата край пътя, уплетени в магнолиеви храсти и диви лози, се забелязват някакви колибки от оризова слама, от рогозки, от тенекии или от остъргани дъсчени парчетии. Г. Караславов, Избр. съч. III, 22. В дъното на полянката се откриваше горичка от ниски храсти и цъфнали магнолиеви дървета. Ив. Мартинов, ДТ, 267. Магнолиева горичка.
2. Като същ. Бот. Само мн. магнолиеви. Магнолия.