МАГЬО̀СВАМ, -аш, несв.; магьо̀сам, -аш, св., прех. Разг. Омагьосвам, омайвам. Имаше нещо раздразнително и сладко парливо в погледа и усмивката на тая жена, която привличаше, която блазнеше, която магьосваше. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 56. Той се отбива в най-близката кръчма и пие ракия. Това питие го магьосва. То праща в царството на сънищата, на мъглите и на ветровете всичко, което му се вижда зло. Елин Пелин, Съч. III, 163. През време на кръстоносните походи Изток магьоса въображението на французите и оттогава вълшебството не можа да се разсее. С. Радев, Худ., 1909, бл. 8-9, 14. — Майно ле, мила, драгайо, / защо ма Стоян не рачи, / .. / — Стоенке, булка убава, / него го ѝ магя фанала, / фанала и магьосала. Нар. пес., СбВСт, 490. магьосвам се, магьосам се страд.
— Друга (остар.) форма: магѐсвам.