МАГЬО̀СВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от магьосвам и от магьосвам се; омагьосване, омайване. Няма магьосване, няма нищо. Мойта любовница е в града и работата е тъй по там. Ил. Блъсков, Китка V, 1866, кн. 14, 35. Интересен елемент във вълшебните приказки са магьосванията.
— Друга (остар.) форма: магѐсване.