МАДАНДЖЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. 1. В миналото — собственик на мадан. Рано призори .. запъхтян конник спря пред Махмудбеговия конак в Самоков и припряно похлопа на външната порта. Беше един от ихтиманските ратаи на видния маданджия. А. Христофоров, А, 313. Когато селяните са добивали рудата за своя сметка и са я препродавали на виднярите и маданджиите, тяхната самостоятелност и в този случай е била фиктивна. П. Делирадев, В, 206.
2. Обикн. мн. Истор. В Османската империя — лица, задължени да добиват и преработват рудата, като предават част от произведеното на държавата, срещу което били освободени от някои данъци. Раята с особени задължения (войници, дервентджии, маданджии и пр.) също плащала феодална рента. Тя била освободена само от някои данъци и повинности, срещу което именно извършвала специалните си задачи. Ист. Х и ХI кл, 100.
— От араб. през тур. madanci. — Други (диал.) форми: мадемджѝя, маденджѝя.