МАДЖА̀РКА1 ж. Остар. Унгарка. Аз пак впивам неутолени погледи в голата чука, като очаквам да ми се мерне сянката на някой цар със златен шлем, .., или да изпъкне някоя прекрасна царица — гъркиня, маджарка, сръбкиня или еврейка. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 167. Маджарите, .., не ми са твърде по сърце, ама виж маджарките — против тях нямам нищо. Ал. Константинов, БГ, 3. „Видували сме го [Стоян] на Маджар планина, / на Маджар планина с маджарин се бие, / .., / дано да надвие, земя да отъвне [отърве], / земя да отъвне, маджарка да земе“. Нар. пес., СбВСтТ, 758.
МАДЖА̀РКА2 ж. Остар. и диал. Австроунгарска златна монета; минц, маджар2, маджаркиня2.