МАДЖУ̀Н1, мн. няма, м. Лепкава тестовидна маса от безир и винервайс или цинквайс, която служи за замазване и закрепване на стъкла обикн. на прозорец или за запълване на малки дупки. [Вълко] намери стъкла, маджун и ги сложи на прозорците. Ем. Станев, ПЕГ, 9.
— От араб. през тур. macun.
МАДЖУ̀Н2 м. Диал. Петмез, рачел. Вътре се бяха събрали всички кадъни. Тук те варяха тръстиков маджун в големи бакърени тави. М. Марчевски, МП, 162. Половината колибари още се потриват, варят на сянка маджун от сливи, дялкат нещо по дворовете и не са още подравнили харманите си. А. Каралийчев, ПД, 67. На лавицата до огнището висяха калайдисаните менци, .. В тях мама преливаше лугата, когато вареше сапун, и ширата, когато вареше маджун от сини сливи. Ив. Хаджийски, БДНН II, 12. Били турци итри и опаки — / они пия вино шербетлия, / Марку дава вино отровлия. / Они пия, през рамо разсипват, / Марко юнак с до капка кара. / Малко са го с вино упоили, / повече го с маджун омаяли. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 37-38.
— От араб. през тур. macun.