МАДО̀НА ж. 1. Название на Богородица обикн. при католиците. Стоянка взе една пламтяща клечка от огъня и запали кандилото пред обеления образ на мадоната. Х. Русев, ПС, 55. Самите тия мадони, .. той [Рафаело] е знаял наизуст, той не е сядал никога да ги пише, без да има пред себе си жив модел. К. Величков, ПССъч. III, 175. И сякаш дъха бледната мадона! / И благ мир лей лицето воскоцветно / свето, кат гледа кротко и приветно / от старата икона! Ив. Вазов, Съч. III, 176. // Картина или икона с образа на Богородица с дете на ръце. Тук [в музея] можеш да се радваш на Рафаеловите мадони. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 149. Не ме е смях, кога зограф негоден / мърси мадоните на Рафаела. К. Христов, ПХ (превод), 117. // Прен. Майка, обикн. с дете на ръце. Мадоните влязоха в неговото [на Иван Фунев] ателие. Но не с ореолите на светици или с радостната усмивка на българската майка и с глъчката на нейните деца. НК, 1970, бр. 52, 3.
2. Прен. Непорочна и красива жена. Будевска се преобрази в много български девойки. Бе мадона и паднала жена, майка и любовница, престъпно властна и херувимски смирена. Ст. Грудев, АБ, 165. В тишината на скалите, надалеко от света — / гине светлата мадона в безотрадна самота. Хр. Ясенов, Събр. пр, 39.
— От ит. madonna.