МАДО̀НИЧКА ж. 1. Умал. от мадона. Поръча [Драга] обикновена тъмна рокля. Светла коса, бяло за червено лице в черна рамка мадоничка. Г. Стаматов, Разк. II, 124.

2. Малък медальон с образа на Богородица. На врата ѝ, на тънка верижка висеше позлатена мадоничка.


Източник: Речник на българския език (онлайн)