МА̀ЕНЕ, мн. ма̀ения и (диал.) ма̀енета, ср. Отгл. същ. от мая и от мая се. — Дойдох да ти кажа, че аз научих същинските причини на твоето упорито маене тук. Ив. Вазов, Н, 84. По лицето на пътника се изписа учудване. Без много маене, той вкара и своя кон вътре. Ст. Загорчинов, ДП, 265. — Е, синове, сичко е готово! Не трябва маене! — рече най-после Булба. Н. Бончев, ТБ (превод), 12. Добре, нека вечераме и сетне нека сметнеме сос ханджия колко му сме длъжни за ечемик, сено, въглища, свещи и пр, да му платиме все, щото утре да немаме за това речи и маенета. К. Фотинов, БР, 47.