МАЖДРА̀К, мн. -ци, м. Старинно дълго бойно копие. В надвечерието на въстанието общото разпаление беше обладало и хаджи Ахила, и той беше приготвил и лъснал маждрака си. Ив. Вазов, Съч. VI, 165. На опашката застана малък отряд млади татари, въоръжени с криви мечове и високи маждраци. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 75. Най-сиромахът, като не може нещо повече да направи, посребрява маждрака на св. Георгия, на св. Димитрия или на св. Мина. Ил. Блъсков, ЗК, 57. Саблите им [на юнаците], мила моя майко ле, като ясно слънце, / маждраците им, мила моя майко ле, като честа гора, / огън святка, .., през гора зелена. Нар. пес., Христом. ВВ II, 216.