МАЖО̀РНО нареч. Книж. Радостно, тържествено, бодро. Музиката трябва да бъде написана четиригласно, за смесен хор, в химнова форма, с българска интонация; да звучи тържествено, мажорно. РД, 1950, бр. 139, 1. Както у всички поети-оптимисти, стиховете и на нашия Смирненски звучат мажорно — не са плачливи. Н. Лилиев, Съч. III, 86.