МАЗА̀ ж. 1. Мазе. — И всеки си има там в мазата двегодишно вино, и тригодишно, и всякакви стари вина. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 150. Често аз прониквах в хладния и потаен полумрак на нашата маза, където бяха делвите с туршии, качето с кисело зеле. З. Сребров, Избр. разк., 136. Горе в стаята над него пак се разшетаха. Той чу как отвориха капака на мазата и по стълбите заслиза човек. Кл. Цачев, ГЗ, 122. „Отка, Петкано, замина, / девет си къщи правихме / със девет мази дълбоки“. Нар. пес., СбВСтТ, 391.
2. Остар. Магазин, обикн. със склад за стоката. На мазата имало 2-3 момчета, които едвам сваряли да продават. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 307. Кепенците на старите дюкяни бяха спуснати, здраво бяха залостени железните капаци и ролетки на каменните мази, по вратите им висяха тежки катанци. Д. Талев, ГЧ, 381.
3. Остар. Магазия. Не обичаше той тия тесни градски улици с нажежени калдъръми, тая блъсканица и тая неразбория около мазите по крайбрежието. Й. Йовков, ΒΑΧ, 28. Той [Юрталана] си представяше натоварените коли и дългите житни мази с високите прозорчета, през които хвърляха крина по крина. Г. Караславов, С, 70. Керваните с добруджанска пшеница на път към търговските мази в Каварна и Балчик нощуваха по ханчетата. В. Ченков, ЗХ, 129. Неговите рамена бяха позаякнале. Оттам той слезе в Браила, дето са спря на скелята, около мазите и подгърби са да носи и пренася с торбите жито. Ил. Блъсков, ПБ II, 13.
— От араб. през тур. mağaza. — Друга (остар. и диал.) форма: мааза̀.