МА̀ЗАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от мажа и от мажа се. Таз девойка, .., нощуваше в бордея на една баба сиромахкиня, накрай градеца, и изкарваше прехраната на себе си и на бабата чрез донасяне по къщите жълта глина за мазане и набиване на стените. Ив. Вазов, Съч. VIII, 122. Тошка я гледаше [старата] в очите, мъчеше се да угади каквото ѝ се ще и все донасяше нещо я за пиене, я за мазане, я за налагане. Г. Караславов, Тат, 239. В твърде много случаи при вънкашните и вътрешните страдания топлотата съставлява действително средство, а съвсем не употребените в това също време .., мазания, пластире, мехлеме и множество друге потогонни средства. Знан., 1875, бр. 18, 279. Бяло си пране опрала [Стоянка], гладко мазане замаза. Нар. пес., СбВСт, 480.