МАЗБАТА̀ ж. Остар. Книж. В юриспруденцията — записка с изложение по някакво дело, законите по него и решението му. Турците из мезлиша подписале мазбатата без съгласието на българете. Хр. Ботев, Съч. 1950, 244. Решенията за възложените на Държавния съвет дела са записват в изложение (мазбата), подпечатано с печатите на членовете. ДЗОИ I (превод), 82.
— От араб. през тур. mazbata 'протокол'. — Друга форма: мазмата̀.