МАЗУ̀РКА ж. 1. Муз. Полски народен танц, разпространен през ХIХ в. и като бален танц, с бърза мелодия в З/4 такт, който се играе от двойки, въртящи се в кръг. Като в калейдоскоп зареждаха се спомените за Белведер, за облените със светлина салони, наредените за мазурка шляхтичи и пани. Ст. Дичев, ЗС I, 58. — На младини неведнъж бе танцувала [свекървата] в двореца мазурка с негово величество. М. Грубешлиева, ПП, 21. Кънчев се беше пак изгубил. Марийка игра на мазурката, но все още го диреше с очи. Накрай обаче лицето ѝ съвсем посърна и валса тя не игра. А. Страшимиров, Съч. I, 140. Мазурките изразяват най-ярко променливите настроения на полския темперамент. Р, 1926, бр. 231, 3.
2. Музика за такъв танц. Помолихме госта да ни изсвири една мазурка или краковяк.
3. Класическа музикална творба, изградена върху основата на този народен танц. Общият тон на Шопеновите композиции е внушително-тъжен. Даже неговите композиции от първия му период — мазурките, краковяците и фантазиите, написани на полски теми, не са лишени от миньорен тон. К, 1926, бр. 96, 2. Най-известните автори на мазурки са Шопен и Виенявски.
— От пол. mazurek.