МАЍНЯМ, -яш, несв., прех. Диал. Махам, изоставям. Йован Йовану маиня, / макя Йовану говори: / — „Синко Йоване, Йоване, / защо гю, синко, маиняш, / дали е малко донела [невестата]“. Нар. пес., СбВСтТ, 433. Я девере я говорят: / „Не е на Марко сестрица, / .. / на е на Марко женица, / на̀ си я с нея маиня, / та тебе да си доведе!“ Нар. пес., СбНУ ХLIV, 208.
МАЍНЯМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Диал. 1. Махам се, отивам си. — Еванке, взимай сега децата и да бягаме, чедо, в село. Жените може да се радрънкат по колибите и общинарите ще научат, че сте тук. Хайде да се маиняме оттук! П. Здравков, НД, 237.
2. Отказвам се, преставам. Па се бият [двама млади близнаци], па се не познават, / та се били тъкмо девет дена, / деня ношкя ич се не маинят. Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 32. Скара се Стана с свекръва, / та са се три дни карали — / нито са Стана маиня, / нито Станина свекръва. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 215.