МАЍЦА, мн. няма, ж. Разг. Умал. от мая. Сега отнякъде да се зададе голямо овче стадо, ще тръгна след него. Хубава стока е живата мъка — с нея най-сладък пазар става. Дойчин от такава работа си има златната маица. К. Петканов, ЗлЗ, 155.
