МАЙМА̀Р м. Остар. и диал. 1. Голям майстор. Божа майка отговаря: / Скоро и бърже два златаря, двай маймаря, / да си изковат златна ракла, / да заключим свети Илия. Нар. пес., Ст. Илчев и др., РРОДД, 245.
2. Човек, който умее да разтрива (Н. Геров, РБЯ III, 46).
— От рум. mai-mare 'най-голям'.