МАЙМУ̀НСТВАМ, -аш, несв., непрех. Рядко. Сляпо, безкритично и безсмислено подражавам на някого. Допреди войните даже столицата ни бе шопски оселячена. Сега е по-друго: сега селото маймунства, пее „Дона Клара“ и на себе си не прилича. П. Росен, ВПШ, 25. Господарят се къпе и лете и зиме в студена вода ..; напротив, слугата нема, горкият, никак ни на ума си да маймунствува по господаря си и не употребява никакво такова средство. Ч, 1875, кн. 7, 311.


Източник: Речник на българския език (онлайн)