МАЙМУ̀НСТВО, мн. -а, ср. Неодобр. 1. Лоша, грозна, неприлична, недостойна постъпка. — Той е един чуден човек. Снощи се възмущаваше от тая комедия и маймунства, а сега ги прави сам. Ив. Вазов, Съч. ХI, 201. Не може человек да гледа спокойно на този живот, в който се намират толкози маймунства. Ч, 1871, кн. 16, 501. ● Да стъпчеш народното знаме за тях значи да бъдеш прогресивен, модерен човек; да плюеш на България, то значи да бъдеш истински човек, българин на бъдещето. Уродливо маймунство на ума, идиотски тесен мироглед. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 31. Двете дечица изпосле станали яки, здрави мъже и у тях нямало да ся види никакво, ни телесно, ни душевно маймунство. Й. Груев, КН 7 (превод), 22.
2. Сляпо, безкритично и безсмислено подражание на нещо или на някого. Да заимства онова, от което се гнусят не само представителите на новата и рационална наука, но и секи колко-годе правилно развит човек, е вече не маймунство, а безумие и шарлатанство. Хр. Ботев, Съч. 1929, 360.