МАЙМУ̀НЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от маймуна. Пъргав като маймунче, водачът хукна нагоре. В. Ченков, ЗХ, 69. Момичетата със силно подчертани очи с молив, с дръпнати коси, момчетата също особено облечени. Имам чувството, като че ли искат да наподобяват някакви маймунчета. ВН, 1961, бр. 2998, 2. Често се виждат деца по 6-7 годишни, които пеша отидавт дори до Париж. Там тези деца разиграват маймунчета, свирят на гайди или вършат други работи според силите си. С. Бобчев, ПОС (превод), 125. Родителите трябва да показват на децата си добър пример с домашното си обхождение, защото са децата като маймунчета, те приемат всичко, що видят. К. Кесаров, ЧНУ, 57-58.

2. Малкото на маймуна. Женска маймуна притиска с едната си лапа прилепнало към гърдите ѝ малко маймунче. ЛР, 1977, кн. 5, 35.


Източник: Речник на българския език (онлайн)