МАЙО̀РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на майор, който принадлежи на майор; майоров. Пъхнах го [Пенлевето] след туй под престилката и тихата-тихата се промъкнах до майорската барака. П. Незнакомов, БЧ, 17. Като живее у майора, та сякаш, че не е слугиня, ами е майорска дъщеря. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 1, 4. Обикнах щерка майорска / аз, беден подпоручик! Й. Йовков, ЧКГ, 154. Майорска униформа.
2. Който се отнася до майор, който е свързан с майор; майоров. Ако е въпрос за чинове, умират най-вече до подпоручик, рядко до капитан .. Той като че взе думите ми сериозно, разбрах по неволния поглед, който хвърли към куртката си, сложена на облегалото на стола, и нейните майорски пагони. Л. Стоянов, Х, 112. Майорски чин. Майорска заповед.