МА̀ЙЧЕ, мн. (рядко), -та, ср. 1. Разг. Обикн. като обръщение. Умал.-гальов. от майка; мамче, маминка, мамичка. Изведнъж към три часа Офелия се събуди и прекъсна хаоса на моите размишления. — Майче, какво правиш тука? Кога дойде? Не си спомням кога си дошла. Н. Стефанова, ОС, 12. — Майче, аз съм вече съвсем чиста — казва то [детето] и вдига двете си ръчички, които действително вече са съвсем чисти. Ст, 1963, бр. 903, 2.
2. Разг. Членувано или в съчет. с притеж. местоим. Майка; мамче. Той безропотно се качи в колата и изчезна от погледа ѝ, равнодушен и ленив, сякаш никога нямаше да си спомни за майчето. Т. Монов, СН, 23.