МА̀ЙЧИНСТВО, мн. няма, ср. 1. Биологична и социална функция на жената за възпроизводство на човешкия род, осъществявана с раждането и отглеждането на децата от майката. По цялото ѝ стройно тяло личеше настъпила зрелост на близко майчинство. П. Константинов, ПИГ, 212. Отпуск по майчинство. // Състояние на женско животно през периода на бременността, раждането и отглеждането на малките. През месец март вълчите глутници се разтурват и старите вълчици се отдават на майчинство .. Вълчицата си избира дупка в някои скали, .., постила бърлогата с мъх, сухи листа и съчки и там ражда своите вълчета. Ем. Станев, ЯГ, 74.

2. Достойнство и самочувствие на майка. Красавицата Дана, .., бавно извърна глава и тия влажни очи, в които лъщи цялата дълбочина на майчинството, изведнъж те потопяват в някакво пълно и радостно успокоение. К. Константинов, ПНП, 24. Не скърби за тъмнотата / на смолистите коси: / тя премина във децата / и венецът на главата — / майчинството те краси. Ив. Бурин, ПТ, 131.


Източник: Речник на българския език (онлайн)